"Фьорд" на Кристиан Мунджиу, "Минотавър" на Андрей Звягинцев и "Мечтаното приключение" на Валеска Гризебах показаха, че най-силните филми тази година идват от Източна Европа, казва кинокритикът.

Кан 2026 потвърди една тенденция, която все по-ясно се очертава в европейското кино – най-силните авторски гласове идват от Източна Европа. Това коментира в предаването "Киното отвъд екрана" кинокритикът и преподавател проф. Божидар Манов, който проследи на място 79-ото издание на най-престижния филмов фестивал в света.

Според него тазгодишната селекция е успяла да улови тревогите на съвременния свят и да бъде адекватна на сложната обществена ситуация, в която живеем днес. В същото време фестивалът е показал и друга важна промяна – все повече режисьори работят извън собствените си държави, а европейското кино постепенно надраства националните си граници.

"Талантливите хора нямат граници. Културният канал е най-добрият фактор на интеграция", казва проф. Манов.
Той посочва като пример носителя на "Златната палма" Кристиан Мунджиу, който снима "Фьорд" в Норвегия, както и Андрей Звягинцев, чийто "Минотавър" е заснет извън Русия. По думите му това е естествен резултат от културната интеграция на Европа и от все по-активното развитие на международните копродукции.

Един от филмите, направили най-силно впечатление на кинокритика, е "Отечество" ("Fatherland") на Павел Павликовски, отличен с наградата за режисура. Според проф. Манов това е много повече от исторически филм, вдъхновен от фигурата на Томас Ман.

"Това е фактически един морален и екзистенциален диспут за бъдещето на следвоенна Германия и следвоенна Европа", казва той.
По думите му Павликовски умело преплита личната драма на големия писател с размислите за съдбата на една разрушена от войната Европа. Именно паметта, историческата вина и травмите на XX век продължават да бъдат сред големите теми в киното на полския режисьор.

Сред най-силните заглавия на фестивала той нарежда "Фьорд" на Кристиан Мунджиу и "Мечтаното приключение" на Валеска Гризебах – филмът с българско участие, отличен с Наградата на журито и заснет изцяло в района на Свиленград.

Според проф. Манов тазгодишното издание на Кан е доказало, че фестивалът продължава да бъде не просто място за премиери и червени килими, а територия на идеи и културен дебат.

"Фестивалът не е само веселба и купон. Вътре работят машините на интелектуалния процес."